Уважаеми читателю,
Сигурна съм, че ако поне веднъж си виждал Силвена Роу на живо или по телевизията, имаш мнение за нея, защото тя е от хората, които веднага правят впечатление и се запомнят. Срещата ми с нея за това интервю за списание „Дива“ продължи само половин час – само с толкова разполагаше тя в почивката от снимките на „MasterChef“ 5. Но след този половин час аз се отбих в най-близкия биомагазин и си купих суперхраните, за които тя говореше – толкова силно се впечатлих от нейното кулинарно верую. Месеци по-късно продължавам редовно да приемам мака, пчелен прашец и матча. Останалото предстои.
Силвена Роу е пристигнала от Дубай в нощта на понеделник срещу вторник. Легнала си е в два часа, а в 6,30 сутринта вече била на крак. Работният ѝ ден в петия сезон на „Мастършеф” започнал почти по зазоряване с професионален грим преди снимките на готварското шоу. Почивката е само за обяд. Остават още три дни снимки с почти военна организация – до петък вечерта. После отива на летището и взима полет обратно за Дубай. След няколко дни сценарият се повтаря.
На 100 години като на 60
„От „Мастършеф” са ме търсили и преди, но отказвах участие, защото полетът от Дубай не е лек, а аз държа поне половината седмица да прекарвам там заради бизнеса си. Тази година обаче приех. Исках да направим нещо интересно, което да образова публиката ни”, разказа пред „Дива” Силвена Роу. Тя е най-известната българка в Англия. Преселва се там, когато е 19-годишна, минава буквално през ада, но успява да стигне световния връх в кулинарията. Българката, която е родом от Пловдив, ръководи луксозен ресторант в Лондон, участва в най-гледаните английски кулинарни предавания, пише книги с авторски рецепти, които са издадени и у нас, и се превръща в супер звезда на Острова. Преди 5 години се мести в Дубай, за да отвори там свой ресторант. „Вчера готвих за един шейх и му направих вариант на нашата шопска салата, но с веган сирене”, разказва Силвена и посяга към телефона си, за да покаже снимка на кулинарното си изкушение. „Занимавам се изключително с веганско хранене и суперхрани. Инвестирам цялото си време в работа с антиоксиданти, които са най-доброто средство срещу остаряването. Искам да живея до 100 години, но когато ги достигна, да се чувствам на 60. А във възрастта, в която съм в момента, искам да се чувствам и се чувствам на 30. Това се постига най-вече с храната. Любимата ми максима е, че човек е това, което яде. Храната е лекарство. Ако се храниш правилно с биологично чисти храни, най-вече на растителна основа, животът може да бъде прекрасен, пълен с енергия, дух, невероятни постижения и позитивизъм”, убедена е кулинарната магьосница.
Самата тя избягва животинските продукти форма заради хормоните в тях. Казва, че е 70 процента веган. „Ям месо, но само веднъж в месеца. Понякога си хапвам риба”, споделя Силвена. Обича българското сирене, с което израсла, но търси негова достойна алтернатива на растителна основа. „Тя трябва да е също толкова вкусна, колкото оригиналът. Повечето готвачи не успяват да го постигнат. Алтернативният продукт обикновено е сух, като картонен”, смята кулинарката. И отново посяга към телефона си, за да намери статистически данни, че един веган спасява 365 животни и 1000 кв. метра гори за година. „Ролята ми като шеф е да образовам хората в тези неща. Аз съм абсолютно убедена, че 80% от всички болести, особено раковите, идват от начина, по който се храним. Или приемаме много глутен, или захар, или мазни и млечни продукти, пълни с генетично модифициращи вещества, хормони и антибиотици”, пламенно обяснява Силвена.
Генерал в кухнята
Кулинарната звезда казва, че в живота си се придържа към много строг режим, който има сили да спазва, благодарение на спорт, който практикува, и суперхраните, които приема. Държи да изглежда добре, но много повече я занимава мисълта дали е здрава. „Искам всичките ми органи да са като на младо момиче”, твърди тя.
В Дубай се чувства чудесно. „Времето е разкошно – всеки ден отваряш прозореца и виждаш слънце! Никога няма да ми омръзне! Това е много прогресивно, позитивно място, в което нещата се случват. Малък е, в него има интимност, а в същото време – космополитност. Енергията на Дубай е заразителна и, ако имаш позитивен поглед над нещата, мястото е точно за теб. Въпреки че бизнесът никъде не е лесен. Аз не съм кралица там, имам много проблеми, но се справям.”
Силвена цял живот е работила основно с мъже. В ресторанта ѝ в Дубай е единствената жена. Не е съгласна с всеобщото мнение, че слабият пол в емирството има по-малко права в сравнение с мъжете. „Там няма такава дискриминация към жените, както на Запад. Никога няма да кажа, че жените в арабския свят имат по-малко права в сравнение с мъжете, защото това не е вярно. Покрити са, но по свой собствен избор, свързан с религията и културата им. Зад един невероятен шейх, принц или цар винаги стои една шейхкиня, принцеса или царица. Жената в Близкия Изток е на уважение. Там никога не съм се чувствала обезправена. Аз съм единствената жена в Топ 10 на готвачите в целия Близък Изток, защото правя нещо интересно и това се оценява. Като готвач никога не ми е било лесно, защото на жените навсякъде гледат като на по-слабите в кухнята. Мъжете са арогантни, силни, могат да псуват, да хвърлят разни неща, да крещят и да показват отношение. Ако някой се държи така, казват: „Гледай какъв пич е! Супер! Има топки!” Но ако аз направя същото, реакцията е: „Ау! Госпожа, много сте груба! Как може така?”. Всъщност кухнята е военно поле – или имаш дисциплина и ставаш генерал, или нищо няма да излезе от теб. Не се оплаквам, гледам на себе си като на готвач, не като на готвачка. Не съм по-лоша от мъжете”.
Кулинарната звезда не би приела да ѝ отпускат аванси само защото е от по-слабия пол. В сравнение с това предпочита да я поставят на по-ниско стъпало в сравнение с представителите на силния пол, защото е сигурна, че може да навакса разликата. „Моят подход е с много сила, може би дори агресия. Но аз просто винаги съм заредена с огромен хъс, имам балкански характер, много съм честна, достойна, не лъжа, не правя нищо, което да накърни собственото ми самочувствие. Когато си на моите години, знаеш колко струваш и имаш моя опит, не взимаш „заложници” – или действаш по тях, или ги унищожаваш. Повечето жени в кухнята не са такива и не могат да устоят на предизвикателствата в тази професия. Обикновено плачат, оплакват се, трудно им е. Но към мен се отнасят с респект, защото съм си го извоювала.”
Храната като лекарство
В миналото си Силвена е готвила за много световни звезди като Клаудия Шифер, Орландо Блум, Тина Търнър, Мила Йовович. Сега редовни клиенти при нея са арабските шейхове със своите високи изисквания за перфектна храна. Българката е популярна сред тези, които ценят здравословната кухня. Често я търсят хора с проблеми, които искат да се лекуват не с хапчета, а с диета, изготвена специално за тях. „В Дубай има страхотни биологични ферми в пустинята, откъдето купувам най-невероятните зеленчуци, и си казах, че трябва да ги използвам в своя полза и в полза на останалите хора. Имам клиенти, които търсят от мен съвет, защото имат нисък тестостерон или увеличена щитовидна жлеза. Правя им схеми, програми за хранене. Не мога да претендирам, че съм диетолог, но когато се придържат към моите съвети, има резултат. Сега е много популярно да си правят ДНК тестове. Те могат да определят какъв е рискът да се разболееш от нещо, но не ти казват как да избегнеш този риск. Трябва ти някой, който да изготви режим специално за теб. Този човек съм аз. Не съм лекар, но как са се лекували хората навремето? През викторианската епоха не е имало много медици. Когато си болен, приготвят ти хубав бульон и той те лекува. Аз правя прекрасен телешки бульон, който се вари 24 часа. Колкото и да подкрепям веганството, никога няма да се откажа от него! Много работя и с куркума, с мача – това са храни-лекарства”, убедена е българката.
Разказва, че е станала готвачка, защото обожава вкусните ястия. Още като дете била много лакома и искала да опита от всичко, което види. От баща си, който е етнически турчин, наследила интереса към ориенталската кухня, а от майка си – страстта към приготвянето на всевъзможни гозби. Кухнята е нейната страст не само когато е на работа, но и когато си почива. „Много се глезя с храна! Глезя и хората около себе си. Само за ядене говоря и мисля. Не пуша и не пия, за мен яденето е всичко. Да седнеш на хубава маса е като… сюблимния момент в секса. Освен това винаги трябва да има ритуал. Всичко в живота ми е базирано на ритуали и традиции – сутрешни, обедни, вечерни, нощни… Даже спането за мен е ритуал – знам по колко часа спя. Закуската ми пък е посветена най-вече на моята енергия и колагена в тялото ми. Ям комбинация от няколко много мощни древните храни на ацтеките. Има ги и в България – например асаи, баобаб, макуи. Правя смес специално за себе си, която е много ефикасна, и вече съм увеличила колагена в кожата си с 42%. А най-голямото ми постижение е да намаля холестерола си. Отне ми около 3 години. Майка ми казваше, че високият холестерол е генетично заложен в семейството и едва ли ще се размина без лекарства. Аз обаче отсякох, че няма да пипна лекарства. За мен хапчетата са мафия, отказах да ги пия. Започнах да се храня така, че да подобря състоянието си по естествен път. В началото близките ми се отнасяха с лек цинизъм към тези принципи, но с времето разбраха, че съм права. Важно е да се знае, че нещата не стават изведнъж. Трябва да си упорит и постоянен.”
Семейство съмишленици
Кулинарната фурия се запознава със съпруга си, който е англичанин, още когато е 19-годишна. Понякога споделя, че тази среща е нейната печалба от лотарията. В семейството ѝ пък всички са съмишленици в отношението си към храната. Има двама синове, отгледани в Англия. „Единият е женен, другият живее с приятелката си. За мен най-важно беше да ги накарам да разберат стойността на здравословното хранене. В началото ми се подиграваха – имат много хубаво английско чувство за хумор. Казваха: „Нашата майка е gluten free, sugar free, dairy free, duty free, tax free (без глутен, без захар, без млечни продукти, без данъци и без такси – б. а.). Обаче следват моите стъпки. Мъжът ми – също. И майка ми! Тя е станала любителка на суперхраните. Прави неща, които повечето жени на 80 години в България не знаят, че съществуват. Всяка сутрин си прави шот с мача, яде чиа, приготвям ѝ специална гранола със супер храни. Научих я как да си прави кълнове от семена на броколи, защото това е най-полезното средство против рак. Който страда от тази болест, трябва да яде такива кълнове. Правят се много лесно, а семената поръчвам през интернет. Донесла съм на майка си цял килограм. Тя винаги е била добра готвачка, но вече практикува стратегическо готвене. Внушила съм ѝ, че ако се храни правилно и се движи, няма начин здравето ѝ да бъде съсипано. Има хора с много лоши гени, но е доказано, че ролята в здравословния статус на един човек тяхното значение е само 10-15%. Всичко останало зависи от начина на живот и околната среда.”
Боли я, че преди 30 години Родопите са били част от т.нар. сини зони на света, където живеят много столетници, но са изгубили този статус. „Защото хората започнаха да ядат мазна, солена и захарна храна. 32 години след като напуснах България прекарах доста време тук миналото лято. Толкова много дебели хора по улиците не бях виждала! Това не е от нашата храна! Ние имаме страхотни продукти, но дали хората ги приготвят добре? И дали купуват българска храна или ходят направо в супермаркета и взимат някакъв полуфабрикат?”, пита се шеф готвачът.
Като Пипи Дългото чорапче
Тя с удоволствие си спомня годините, прекарани в родния Пловдив. „Имах невероятно детство – богато, пълно с приключения. Била съм като Пипи Дългото чорапче – тичане, викане, колелета, каране на кънки с обелени колене. Да, баща ми е турчин, смениха му имената, искаха да го вкарат в концентрационен лагер. Но той говореше 7 езика! Хайде да намерят сред тогавашните управници един, който говори 7 езика! Те и български не знаеха добре! Никога не ни е било лесно. Татко получи аритмия, защото партийната деятелка на Пловдив го премести от една работа на друга. Но той беше редактор на вестник „Отечествен глас”, деятел на културата, въведе компютъризацията в библиотеките в България – фин, интелигентен, много харизматичен човек, лека му пръст! Израсла съм в бохемско семейство, заобиколена бях с интересни хора, не мога да се оплача от нищо. Семейството ми е от сой, но все пак имаше дискриминация спрямо нас. Спомням си, че като малка вървяхме по главната улица в Пловдив. Баща ми беше много красив и елегантен, винаги с габардинови костюми, но както се разхождахме, някакъв българин му каза: „Мръсен турчин! Пу!”. Татко много не им мълчеше, но този просто го подмина – дето се вика, демонстрира класа. Не му е било лесно, навсякъде има предразсъдъци, гледат да те натиснат, понеже и другите имат комплекси за малоценност и искат да ги избият на твой гръб. Но такъв е животът. Като се сетя за онази случка на Главната, се насълзявам. И все пак не съм запазила лоши чувства, а баща ми още го помнят в Пловдив. Всеки го знае!”
Макар днес вече да е изключително успешен професионалист, не забравя през какво е минала, за да го постигне. „Като си дойда в България, започват да ми говорят: „На теб ти е лесно! Ти имаш много пари!”. Как имам много пари? Откъде знаят колко пари имам? Когато се оженихме, с мъжа ми живеехме в държавно жилище, където асансьорите миришеха на урина. Ако днес имам нещо, съм го постигнала сама. Никой не ми е помогнал – баща ми не е имал връзки в Англия. Помня в началото – отивам в Челси, в Кенсингтън, плача по улиците и се питам: „Как е възможно тези хора да имат толкова много пари, а аз живея на края на света?”. Обаче се отърсваш, взимаш се в ръце и се оправяш… Много съм щастлива, че сега съм в България, защото искам да променя хората тук, искам този народ да е позитивен, да гледа на нещата с оптимизъм. Ние можем да бъдем едно бижу в Европа! Малка страна сме и, ако само се вземем в ръце, всичко ще бъде различно!”
Текстът е публикуван в сп. „Дива“, февруари 2019
Mina Uzanicheva's Blog 