Димитър Тодоранов в Перу. Зад него е Амазонка
Уважаеми читателю,
Това, което не спира да ме очарова в моята професия, е че никога не зная какво ще открия, когато тръгна „на лов“ за дописки. Наскоро например отидох на пресконференция за фестивала „Арт поток 2019“, но освен информацията за предстоящите културни събития край морето, открих тази история, която ми разказа един много интересен човек – Димитър Тодоранов.
Повече от две седмици е прекарал в амазонската джунгла бизнесменът Димитър Тодоранов тази пролет. С трима свои приятели той заминал за Перу и се настанил при наследниците на старите местни племена. Спял в къщичка без стени, хапали го комари, ядял храна без подправки, но след това пътуване се чувствал като прероден.
Димитър Тодоранов става известен преди години като първият и засега единствен български европейски шампион по карате-до. Той има зад гърба си кариера на „Уолстрийт”, а когато се връща в България, се заема с изключително успешни бизнес проекти, които съчетава със страстта си към изкуството. Духовното израстване за него върви ръка за ръка с работата. Част от него е пътуването му до Амазонка тази пролет.
„Там, където бях, живееш в джунглата и си сред дивата природа в буквалния смисъл на думата. Първоначално е стряскащо, но после започваш да виждаш нещата по различен начин. В цивилизования свят хората често се откъсваме от природата, а това е като откъсване от нашата същност. Връщайки се към нея, разбираш кое е важно в живота ти”, споделя Димитър Тодоранов пред „Уикенд”. Неговото екстремно на пръв поглед приключение край Амазонка е резултат от дълго планиране. „Много отдавна имах идеята да го направя. Още преди години, когато живеех в Ню Йорк, се интересувах от тези пътувания, мои приятели са ходили там и са ми разказвали, а аз съм чел за тях. Там ходят хора като Уорън Бъфет, Матю Макконъхи, филмът „Аватар” също е резултат от общуването с хората по Амазанка. Режисьорът Джеймс Камерън взел идеята от свое пътуване в Перу”, разказва бизнесменът.
В джунглата той и приятелите му – общо четирима бизнесмени, се настанили в селище на шипибо племе. Срещите с неговите представители се оказали едни от най-интересните в живота им. „Те имат по-мистични виждания за живота в сравнение с нас. Когато преди векове конкистадорите пристигнали при тях, някои от хората в тези племената им разказали всичко за Испания, без никога в живота си да са били там. Това знание е било следствие от практиките им от хиляди години. Някои може да кажат, че са гадатели, но това, което видях, няма нищо общо с гадателството. По-скоро беше общуване, което те кара да се замислиш – общуване с тях и със себе си”, спомня си Димитър.
Едно от най-сериозните му притеснения, свързани с пътуването до Перу, били насекомите в джунглата и заразите, които те биха могли да пренесат. „Приятели от Ню Йорк ми бяха казали, че нямам нужда от ваксини, но когато почетеш малко по темата, разбираш, че е препоръчително да се ваксинираш. Ние обаче пропуснахме срока да го направим, така че отидохме без ваксини. Беше ме страх основно от комарите, много ни бяха наплашили. Но в крайна сметка разбираш, че ако ти е писано да се разболееш от малария, ще се разболееш, ако не – няма. А комарите при всички случаи ще те ухапят. Когато пристигнахме, първите ни въпроси бяха за маларията и ни казваха: „Разболяват се разни хора… ама… ние не ги знаем много-много… Разболяват се, разболяват се, обаче то… малария е, не е нещо сериозно! Една седмица и ти минава!”.
Настанили ги в доста необичайни къщи. „Заради насекомите имахме мрежи, но не и плътни стени. Иначе хората, с които живеехме, не бяха диваци. Не си представяйте племена с пера по главите. Нормални хора са, носят нормални дрехи, имат даже телевизори. Но електричеството е от генератори и токът понякога спира. На няколко места дори имахме интернет!”
Храната също била любопитна, но и доста оскъдна. „Ядяхме, каквото дадат. Там готвят нещата, което са уловили в реката. Менюто се състоеше основно от риба, ориз и пържени банани. Хората в тези племена са против свинското месо, солта и подправките. Първоначално е трудно, но както казват там, гладът е най-добрата подправка. Свикваш да се храниш по-малко”, разказва още бизнесменът. Той с любопитство се разходил из местния пазар, но отказал да опита „специалитети” като червеи и други странни за европейския вкус продукти, които изобилствали по сергиите.
За пътуването приготвил една раница багаж, но дори и това било твърде много. Изкарал по „къси гащи и джапанки”. Носел със себе си туристически обувки и други дрехи, които смятал, че ще му трябват. Но се оказало, че в джунглата на практика не ти е нужно нищо. Телефонът му е пълен със снимки на животните край Амазонка – пеперуди, тапири, ленивци. „Имаше двойка папагали, които денонощно вдигаха „скандали”. Шумът, който произвеждаха, първоначално е стряскащ, но после свикваш. Връщането към природата се оказа много по-лесно от откъсването от нея”, смята Димитър. И препоръчва подобно пътуване на всеки, който се чувства притиснат от стреса в ежедневието си. Казва, че не е нужно да се ходи чак до Перу. Може да бъде и Рила, Родопите или всяко друго място, където човек се откъсва от цивилизацията, за да се свърже с природата и със самия себе си. А щом след това се върне към своето ежедневие, да го погледне под различен ъгъл. „Когато пътуваш, не просто виждаш различен свят, а се научаваш да гледаш на света по различен начин”, смята бизнесменът. И сравнява пътуванията си с четенето на хубави книги, които малко по малко те променят и превръщат в по-добър човек.
Публикувано във в. „Уикенд“, брой 24 (813), година XVII (15-21 юни 2019 г.)
Mina Uzanicheva's Blog 